Поливинилхлорид (ПВЦ) е синтезиран от нефтопродукти. Както и много подобни други продукти, той е изключително дълговечен. Той не се плаши от влага, микроорганизми или дървояди. Благодарение на специални добавки – модификатори, поливинилхлоридът използван за профили за прозорци не е крехък, и в същото време досттъчно твърд за да не се огъва. По отношение на здравина е по-добър от дървото.
Полимеризацията се провежда във водни разтвори, съдържащи емулгиращи агенти или стабилизатори на суспензията; все повече се използва и блок-полимеризацията. Поливинилхлоридът се смесва с различни пластификатори, стабилизатори, пълнители, пигменти и др. Използва се за направа на твърди материали (конструкции, тръби), за меки изделия (подови настилки, изкуствена кожа), за електроизолационни изделия.
Има добра разтворимост в органични разтворители, употребява се и за получаването на някои лакове. При горене отделя хлороводород, въглероден оксид, фосген и други хлорсъдържащи съединения.
Поливинилхлоридът принадлежи към групата на аморфните термопластмаси. Съгласно DIN 16 927 е класифициран като устойчив на сътресения и удари. PVC-то не отговаря на изискванията на BgVV и FDA и не може да се използва при производство на стоки, които влизат в директен контакт с храни и напитки. Характеризира се с:
- Висока механична якост и здравина
- Много твърда повърхност
- Отлична ударна якост
- Добри изолационни свойства
- Отлична химична устойчивост
- Не е устойчив на UV лъчи
- Ниска водопоглъщаемост: <0,1%
- Самогасящ